Без име

Майската зора изпивам
с поглед жаден, уморен
светът те първа ще откривам
щом не открих светът в мен

Пролет сляпа с мен говори
докосва моята ръка
в усмивка устните разтвори
и с обич гали моята страна

Ръцете й за нежност закопнели,
а устните сбогуват се със свенливостта
и тънката снага трепери
под тежестта на моята ръка

Легло от пъстър мъх ми предложи
Отпуснах тяло.Беше мой света.
След мен до мене тялото положи
сляпата,целуна ме веднъж и не заспах.

А тя заспа.Ухаеше така прекрасно.
На дървета,мъх,полски цветя.
Чертите й меки и ясни.
държаха ме будна до сутринта.

И изгрева посрещнах нямо
Посрещнах прелестната синева.
Пролетта си тръгна.Остана само
надеждата, че лятото ще прелъстя.