Синята птичка

Сън...
Знам, че кръжаха всяка привечер около моя балкон. Знам, че бяха там. Цяло семейство синигери. Бях го възприела като знак... Прост, символичен, но същевременно така топъл и близък до мен.
Всяка вечер, преди слънцето да тръгне на своя последен, но единствен възраждащ се път, аз виждах как майката кацаше на счупената керемида на покрива. Носеше винаги по нещо в човчицата си. Очевидно за малките...
Какво безвремие. В душата ми. В душата на сините птици. Беше хубаво. Слънцето залязваше. На фона на планината видях приближаващият силует на бащата... Кацна до семйството и сякаш им се усмихна. Или бях аз? Може би изгряващата луна... Усмивка.
И изгрев. Лунен. Тишина...
~~~
Сън...
В затворът от кристални решетки търсеше своята душа. Изграждаше бариери около себе си, пулсиращи частици от чуждо самосъзнание, което беше навлязло под кожата й. Беше станало част от нея и я завладяваше все повече. С всеки изминал ден. Отиваше си и мигът...
Онзи синият, за който тя толкова се бе страхувала да не се изплъзне измежду тънките й пръсти. Ръцете й вече не можеха да докосват както преди материята. Около нея се виеха ореоли от светлина и... образи. Скрити, потайни. Сълзи от камък. Каменно цвете беше поникнало на терасата от тъга. Метафора. Неизказана. Блуждаеща в душата й.
Какво търсеше?
Синигери...
~~~
Сън...
- Докторе, докторе! Побързайте, тя се влошава...
- Какво е станало?...
- Изведнъж започна да бленува... Споменаваше някакви... , ама ето ги отново тук. Къш, къш, нахални птици. Като свраки са! От сутринта само влитат и й пречат да прави каквото и да било. Не си пиеше хапчетата. Казваше, че те ще я излекуват. Че идват да изцелят душата й. Че душата й е единствена и възраждаща се... Като залеза...
- Кои, кои са идвали?
- Ами... синигери.
- Чакайте... тя идва в съзнание.
На края на леглото кацна синя птичка...
~~~
Сепнах се... Бях сънувала много странен сън. Сън ли беше?...
“Колко високо можете да летите? – прозвуча глас в мен.
Можете ли да летите, във безвремево време, във време без граници?
Какво казвате?... Че не можете... Не ми се вярва”.
Следвайте синигерите.