Кървави макове

Зората разчупва оковите мрачни
лъчите подскачат по бялата длан
Сълзите ти чисти - довчера прозрачни
обагрят се в пурпурен блян

По стъпките крачиш на своите мечти
под твоите боси, ранени крака
от кървави капки потекли сами
се раждат рубинено-тъмни цветя

След тебе с кръвта ти остава пътека
но ти продължаваш към своята любов
изтича в цветята, изтича, но нека
Ти следваш в сърцето си тънкия зов

Зората преваля и тебе те няма
кръвта е изтекла по земния под
но всички ще помнят душата засмяна
на хиляди макове дала живот