Цветът на пролетта

Вървя по оранжево- кафяви листа.
Те сякаш не отстъпват мястото си.
А се усеща как бързо идва пролетта
и тръсва своето зелено.
И вече по-топла е ноща,
всичко е едно обновено...
Но в душата ми е още зима,
цветовете бяло-сиво-черни,
отвън съм далече от неотразима,
с твърде малко приятели верни....

И боря се със свежия полъх.
С черни очила цветността затъмнявам.
„Това зелено не ми отива!
А от въздухът направо се поболявам!”

Ала протестът чуруликане прекъсва.
Вестител на пробуждане и радост,
без упрек, той полека ме откъсва
от обичайната ми тъжна осанка
и светлина, като през тънка сламка,
се процежда в моя тъмен свят-
оцветява черното във синьо,
сивото- в зелено- кат след кат-
редят се светли цветове,
от слънце пламнало небе
душата ми с живот облива
и с оптимизъм ме залива!

Е затова я чаках пролетта!
Приятелка моя любима!
Стопява тя не само снега....
Просто е неустоима.
Сбогом, мрачна зима!