Ето и записки по срещата:

Н`илватийл, 16:54
Чакам Сев и Принца на летището - точно между цистерните и бариерата. Не можах да се изгубя по пътя, нито да се объркам, нито да закъснея или пък подраня прекалено много. Времето е перфектно за среща, но с напредване на времето ще захладнее. Иначе е 25 градуса на сянка, а слънцето добавя десетина градуса субективна температуера. Подухва вятър; Няма дори следа от облак, дори следа от самолет. На изток небето сивее от смога над София, а на запад е почти бяло от светлината на слънцето. Прехвърчат пеперуди и някакви други буболечки, преди малко някаква птица изпищя, когато по пътя не минават коли е съвсем тихо. Само от време на време някакви птици пеят.
Идилия. 17:01 Ако не дойдат, ще ги убия!
Неща пълзят в миналогодишната трева. Не ми харесват. Телефона писука. Няма батерия. Защо си мисли, че това ме интересува?! Една сврака се хили. Дразни ме. По ЖП линията мина влак. Обичам звука му. Колоездачи. Тях не ги обичам. 17:05 Още няма никого. Чакам. А свраката се хили.
17:12 захладнява. В хлебчетата още има някаква топлинка, макар да са на повече от час. Още съм сама. Имам чувството, че Принца наистина няма да дойде (макар че има около половин час до тогава), а пък Сев... също няма да се появи.

18:09 Принцът го няма!
т.1 - да му се закупи телефон!

18:13 Сев - Сестра ми ми пъхна тетрадката с хрониките на Библиотеката в ръцете.
Дойдох! Не разбирам как Н`илватийл се е съмнявала, че ще долетя, но както сама каза, "В кръвта на Амбър е съмнението!". Е, не беше точно това, но така звучи доста по-... ъъъ... както и да е, ще сменя темата, че тя после ще ми потърси сметка *плези се*
Ако не сте забелязали, ние сме три. Присъедини се към нас и Мира - лилавото птиче.
Срещата върви прекрасно, само дето Принцът го няма. Кхъм-кхъм, за трети път. Трябва много да внимаваме следващия път да гледаме къде ще гледаме.
18:29 Величествен момент!
Разчупихме хляба и след като бе внимателно документирано, вдигнахме наздравица с виното*: "За Амбър!", "Да живей!"

18:37, Мира:
Навсякъде има "аучи". Не знаете какво са "аучи"? Питайте мен или Сев :) някъде лае куче. Още няколко се присъединиха към него. Мисля, че лаят по преминаващите коли. 18:46 Н`илватийл започна да вие. Прави го много по-добре от нас. 18:47 Отиваме да видим мъртвия бял вълк, който намерихме вчера (ох, колко ужасно звучи това!). Тръгнахме.
18:50 Не, не отиваме! Малкият Принц дойде!!!** (А Сев се оказа пророчица :) ) Още не са ни изгонили.

17:56*** дойдох... Виното наистина е вино.

19:08 Н`илватийл
Преместихме се на слънце, след като ополяхме всичко с вино. Сев: "Наблюдавам много странно явление - дистанционното работи само с батериите на часовника, а часовникът работи само с батериите, с които не работи mp3 player-а.

Сев
Някой да ми каже колко, по дяволите, е часа?! 19:27, каза Н`ийл
Тъй. Спираме алкохола на сестрата. [ne za princa] Внимание! Викайте пожарна, полиция! Малкият принц нещо е претърпял и има безопасна игла на веждата. Мда. Ще го запознаем с (тук не разчитам... Икю? Шао? трябва пояснение![/ne za princa]

19:43, Н`илватийл
Стана студено. Изпихме 2/3 от виното, а разляхме малка част. Изядохме хлебчетата, главно аз. Слънцето е ярък оранжев кръг, Залеза е прекрасен. Срещата се закрива.

П.С.: Муахахахаха, изсмя се тя на развален испански и смеха й потече по ръкава.
П.П.С.: Точно в 19:50 Слънцето потъна в планините и ние вихме срещу залязващото слънце

-------
Бележки под линия:
* а всъщност беше вода...
** оказа се, че онези кучета не са лаели по колите, а по него :)
*** по часовника на Принца

-------
Още малко за срещата:
Сев и Мира пристигнаха към пет и половина. Заедно отидохме до дома на моята малка сестричка, за да вземем Одеялото-за-Пикник и стъкларийките. Когато се върнахме се скрихме зад цистерните, за да не ни изгони охраната. Гледахме как някакви делтапланеристи летят. Снимахме се, но батерията на фотоапарата свърши, затова Принца, Виното, Стъкларията и Залеза не бяха овековечени. Беше много хубава среща, очаквайте продължение и повече снимки!

	Горе: Мира гледа как Сев пише в Хрониките на Библиотеката; Вляво: Мира се усмихва срамежливо
	Горе: Това съм аз, Н`илватийл... да, конят ми е паркиран наблизо; Вляво: Сев пише и не знае, че я снимам!
	Горе: Тържествено разчупване на хляба... а някой се кани да мигне! Let the feast begin! Вляво: Мира, вин... водочерпец в кралския двор на Амб... Библиотеката
Това е моята малка сестричка Сев... Сев Амбърска, дъщеря на Файона Амбърска... Картата е бета версия :Р	А ето и от какво беше вдъхновено заглавието на срещата... освен хлебчетата. Break the bread and drink the wine, Seize the challice, suck the poison vine, There is frost in every sunbeam, water flows from the earth to sky. Looking down on every rose, nothing moves, the wheel of heaven turns. As our fingers leave their trace, we are gods in a world we dared embrace! Now at last you can’t disguise the river of no return. Now its time you realize the river of no return. Glowing embers of our ancient lives We struggle hard, we live to turn the tide, Living longer in the astral waste, We stare each other, we look death in the face All my life in front of you, lonely secrets, hidden from your view. Now we orbit a different sun, for eternity doomed to tell no one! Now I'm truly all alone, Canyon walls and the river of no return Im amazed at what I am, I never knew the feelings I know. And the anguish drives me on, I wish I could return All alone and washed away to the river of no return Bruce Dickinson, River Of No Return

Всичко е преписано дословно от Хрониките на Библиотеката. Оригиналът е в мен и ще бъде дописван с всяка нова среща!