Разкажи нещо за самия проект, как ти хрумна - при наличието на толкова много сайтове за литература и изкуство?... Очаквала ли си въобще да се развие толкова много? Да има такъв интерес?
Ами, вече не помня как точно ми хрумна... просто много исках да направя някакво такова нещо с цел. По-скоро исках (абе това май твърде откровено??) да... съм собственик на сайт за лично творчество. Не помня вече. Всъщност, надявах се да се развие повече, но с вдъхновител като мен - няма начин. Просто съм твърде неорганизирана. Но вече нямам очаквания...
Вече е късно да нямаш очаквания, един вид сайтът има доста членове при все, че е само на една година...
Aми да, всичките ми очаквания и надежди се разбиха на пух и прах :Р, по едно време бях започнала да губя надежда, така че това, което става с проекта, е много добър развой на нещата, според мен. За това трябва да благодаря на прекрасния екип, който движи нещата - аз самата имам твърде малък принос.
Как избра въпросния екип?
Ами, включих хората, на които имам доверие. В началото бяхме трима и тогава изборът се падна на неволята - просто нямаше кой друг. Нещата тръгнаха доста зле. Най-щастливият ден на Библиотеката бе денят, в който се запознах с теб. От тогава до сега главно ти се занимаваш с всичко, за което съм ти много признателна. Ти си един вид огънят на Библиотеката (това не е много добра метафора, огънят не е добър за библиотеките... може би светлина? Винаги има нужда от повече светлина). От там нататък се доверявам на твоята преценка и до сега не си ме подвеждала. Не вярвам да стане и за в бъдеще ;-)
Благодаря ти за доверието... мисля, че заедно създаваме нещо наистина прекрасно. Говоря даже и за интервюто. Разкажи за първоначалните си идеи за вестника - може пък да запалим някой и те да се осъществят?... :-)
Ами, може би отново ще те разочаровам, защото -- славя се с удивително лошата си памет -- не помня как точно ми хрумна. Реших, че няма да е лоша идея. Разбира се, тогава все още се готвех за грандиозен успех и лавина от млади таланти, които желаят да се присъединят към нас :Р. Идеята на вестника беше той да е един вид нюзлетър - медия на Библиотеката, ако мога така да се изразя. Какво става с нас, какво и защо правим, освен това всеки да може да напише и публикува статия. Другата му основна цел бяха конкурсите, които обаче претърпяха грандиозен провал...
Имала ли си някакви идеи да се печата на хартия?
Да, разбира се. Но не сме достатъчно популярни за това. Може би някой ден, но както казах, вече нямам надежди.

Въщност как си настроена спрямо всички останали, пък и нашия, сайтове за изкуство - мислиш ли, че литература вече се пише "от всеки", че вече по-рядко могат да се намерят качествени неща, или напротив - че това е място за прохождащи таланти?
Тук мисля да цитирам своя баща, всъщност тези му думи ме накараха да се замисля и може би от тях е тръгнало всичко: "В осми клас всеки пише стихове". Разбира се, не става дума само за стиховете, а по принцип. Голяма част от младите хора творят. Не можем да сме сигурни, че момчето от втория чин е следващия Дебелянов, но всеки има право да опита. Не е лошо това, че всички пишат. В крайна сметка повечето престават, нали? Въпреки това съм съгласна, че качествените неща се намират рядко. На практика, самородните таланти не са често срещани - за качествени неща се изискват търпение, воля и много опити. Един вид лозунг на Библиотеката беше твърдението, че ние тука, разбираш ли, ще се пробваме да ви помогнем да пишете по-добре. На приятелски начала. Всички сме равни, нали така? И прочее, и прочее...
Всъщност какво сме постигнали в твоите очи? Има ли го това равенство? Дали даваме подкрепа и опора на младите таланти? :-)
Не съм сигурна, аз съм лаик и не мога да преценя станал ли е някой по-добър, откакто е при нас. За изминалата година всеки се е развил, но доколко за това е помогнала Библиотеката - не мога да кажа. Вероятно и проекта има някакъв -- минимален -- принос... Тези, които пишеха добре, продължават да пишат добре, онези, които не бяха толкова добри, сега са по-добри..., но това е естествения ход на нещата. Липсва ни градивна критика, според мен. Освен това сме в застой, няма развитие. Вероятно и това влияе. Твърде вероятно. Нови хора не се появяват, защото ние стоим на едно място. Превръщаме се в малко -- или дори смаляващо се -- затворено общество, а нямаме добра връзка дори помежду си. Може би аз съм настрана и така ми се струва, но ... мисля, че дори редовните посетители не се познаваме и в крайна сметка всеки си е сам, а Библиотеката е просто едно от "ония места", които се появяват и изчезват. Просто така.
Много мрачни прогрози, дано не са верни и следващата година за рождения ден да имаме интервю с една щастлива и вдъхновена Илли ;-). Благодаря за това интервю, даде ни повод за размисъл...
И аз благодаря. И също се извинявам, ако звуча твърде мрачна. Но моята връзка с Библиотеката е... само духовна, както намекна една от първите читателки и авторки. До нови срещи.

Сев, март, 2006